ФК Барселона е испански футболен отбор, създаден на 29 ноември 1899 г. по идея на Ханс Гампер, който пуска обява в местното спортно списание на 22 октомври 1899 г. В резултат след един месец първото клубно събрание вече е налице и на него присъстват още 9 ентусиасти. За първи президент на Барселона е определен англичанина Гуалтери Уайлд.

Барселона поема смело по пътя на успеха и още през 1902 г. вече може да се похвали с първия си трофей - "Copa Macaya". Положението е такова, че отборът не разполага със собствен терен и му се налага постоянно местене - играе на "Hotel Casanovas" през 1900 г., след това на "La carretera d"Horta" през 1901 г., на "El carrer Muntaner" през 1905 г. и на "Carrer Industria". Последният стадион всъщност е първия стадион, притежаван от клуба и e бил с капацитет 6000 души с 2 реда правостоящи - нещо уникално за времето си.

Футболният гранд Барселона набира изключителна скорост и много бързо се налага като лидер в каталунския шампионат. На 22 май 1922 г. стадион „Лес Кортс”, наричан още „Катедралата на футбола” е тържествено открит, за да постави началото на израстването на клуба в периода 1919 г. - 1929 г. Десетилетието между 1919 г. и 1929 г. е смятано за „Златна епоха” в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Самора, Сахи, Пиера и Санчо, чийто умения привличат тълпите. Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барселона.

През 1924 г., вече 25 години на футболната сцена, Барселона е непобедима и спечелва каталунския шампионат през 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27 и 1927/28 и испанския шампионат през 1924/25, 1925/26 и 1927/28. До последната победа отборът достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барса Франц Платко, който по-късно е възхвален в стихотворение от Рафаел Алберти.

За съжаление устремът, с който Барселона покорява върхове, е покосен и в средата на 20-те години тимът навлиза в доста труден период. На 14 юни 1925 г. по време на домакински мач, феновете започват да се подиграват на испанския химн, в следствие на което правителството затваря стадиона за 6 месеца, които по-късно са намалени на 3. Всичко това принуждава Гампер да напусне пости, който пет години по-късно, на 30 юли 1930 г., заради депресия и финансови проблеми, слага край на живота си. Независимо, че в редиците на Барселона се открояват големи звезди като Вентолра, Райх и Ескола, клубът търпи период на упадък. Клубът е нападнат от финансови, социални и спортни проблеми. Каталунците успяват да спечелят само каталунския шампионат през 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1933/34, 1935/36 и 1937/38, но силите им не стигат да се преборят за титлата в Испания.

Въпреки сложната политическа обстановка в страната, Барселона не спира да се развива и да печели титли през 40-те и 50-те години. През 1945 г. благодарение на треньора Хосеп Самитиер и играчи от ранга на Сесар, Рамалец и Веласко, клубът печели Примера Дивисион за първи път от 1929 г. Титлата се връчва на Барселона още два пъти - през 1948 г. и 1949 г. На своя петдесети рожден ден футболен клуб Барселона преброява 24 893 членове, 21 спечелени шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от испанското първенство. Привличането на Ладислау Кубала през юни 1950 г. е изключително ползотворно – Барселона успява да спечели всички възможни трофеи - Примера Дивисион през 1951/52 и 1952/53 и Купата на Краля през 1951, 1952 и 1953 година.

С толкова много успехи, титли, фенове и популярност, Барселона вече се нуждае от нов, по-голям стадион. Това става реалност и на 24 септември 1957 г. Камп Ноу е официално открит. Той е с капацитет 90000 души, а 40000-те хиляди фенове на отбора са повече от щастливи. И за да докаже, че си заслужа любовта на хората и този грандиозен стадион, начело с треньора Хеленио Херера, отборът става шампион на Испания през 1958/59 и 1959/60 и печели Купата на УЕФА през 1957/58 и 1959/60. Следва период, в който Барселона не е в най-бляскавата си форма и в периода 1960 г. – 1970 г. грабва само три трофея - Купата на Краля през 1963 и 1968 г. и Купата на УЕФА през 1966 г.

Едно от емблематичните имена във футбола, което се свързва с Барселона, е това на Йохан Кройф. Той е привлечен през сезон 1973/74 и бързо спечелва феновете на клуба, като заявява пред европейската преса, че е избрал Барселона пред Реал Мадрид, защото отказва да играе за отбор, чието име се свързва с Франко. Освен това избира и каталунското име Жорди за сина си, което допълнително засилва симпатиите на привържениците на Барселона към него. Още в началото на своята футболна кариера като играч на Барселона, Кройф печели Златната топка за най-добър футболист в Европа. Барселона привлича към редиците си още един голям футболен капацитет - Диего Марадона. За него в историята е записано, че е платена рекордна за времето си сума. С Марадона Барселона грабва Купата на Краля, побеждавайки на финала вечния си „враг" Реал Мадрид.

Йохан Кройф свързва името си с Барселона отново през 1988 г., но този път като треньор. Треньор, амбициран да сформира т.нар. „дрийм тийм". Така списъкът на играчите включва Хосеп Гуардиола, Хосе Мари Бакеро, Чики Бегиристайн, Андони Гойкоечея, Георге Хаджи, Роналд Куман, Михаел Лаудруп, Ромарио и Христо Стоичков. Йохан Кройф и неговите момчета превръщат Барселона в шампион в 4 пъти в периода 1990 г. – 1994 г. Освен това този железен екип извоюва правото на Барселона да се запише във футболната история като отборът, спечелил първото издание на Шампионската Лига на 20 май 1992 г. на легендарния стадион Уембли. Йохан Кройф отстъпва треньорския пост през сезон 1996/97 на Боби Робсън, на когото принадлежи репликата "Каталуния е държава, а ФК Барселона е нейната армия". С Боби Робсън Барселона грабва Купата на Краля, Суперкупата на Испания и КНК.

Следващата треньорска ера в Барселона принадлежи на холандският специалист Луис ван Гаал. Той реализира привличането в каталунския тим на играчи като Луиш Фиго, Джовани, Луис Енрике и Ривалдо. С тях Барселона спечелва Купата на Краля през 1998 г. и титлата в Примера Дивисион през 1998 г. и 1999 г. Но това, че звездата на Барселона грее в Испания, не означава, че отборът се представя отлично и на европейската футболна сцена.

Провалите и неспечелените титли в европейските турнири налагат напускането на Ван Гаал и Нунес през 2000 г. Но можие би драмата става най-голяма след като редиците на Барселона напуска смятания за герой от феновете Луиш Фиго, който преминава към най-големия противник на Барселона - Реал Мадрид. Зареждат се три години на упадък и многократна смяна на мениджъри, докато не идва новия спасител – за президент на клуба е избран Жоан Лапорта и треньора Франк Рийкард, които връщат на Барселона образа на европейски гранд. В каталунския тим са привлечени футболисти като Роналдиньо, Деко, Самуел Ето"о, Рафаел Маркес, Карлес Пуйол и Лео Меси. И титлите заваляват отново - през сезон 2004/05 Барселона става шампион в Примера Дивисион и грабва Суперкупата на Испания, а Роналдиньо и Eto"o заемат съответно първо и трето място в класацията на ФИФА за „Играч на годината".

Следващият сезон 2005/06 е записан в историята на клуба като един от най-успешните тъй като каталунците печелят титлата в Испания и триумфира в Шампионската лига. Сезон 2008/2009 се пък се превръща в най-успешната кампания в историята на испанския футболен гранд, защото Барселона става първия испански отбор, печелил требъл, след като отнася у дома трофея от Шампионската лига, титлата на Примера Дивисион и Купата на Испания. Но това като май не е достатъчно – добавяме и Суперкупата на Испания, Суперкупата на Европа и приза от Световното клубно първенство. Барселона увековечава името си, и то със златни букви, във футболната история като единствения отбор, печелил всички възможни трофеи в рамките на една състезателна година.

Обобщено успехите на Барселона звучат така:

Шампион на Испания – 22 пъти: 1929, 1945, 1948, 1949, 1952, 1953, 1959, 1960, 1974, 1985, 1991, 1992, 1993, 1994, 1998, 1999, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013

Носители на Купата на Испания – 26 пъти: 1910, 1912, 1913, 1920, 1922, 1925, 1926, 1928, 1942, 1951, 1952, 1953, 1957, 1959, 1963, 1968, 1971, 1978, 1981, 1983, 1988, 1990, 1997, 1998, 2009, 2012

Носител на Суперкупата на Испания – 11 пъти: 1983, 1991, 1992, 1994, 1996, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013

Носител на КЕШ / Шампионската лига – 5 пъти: 1992, 2006, 2009, 2011, 2015 

Носител на КНК – 4 пъти: 1979, 1982, 1989, 1997

Носител на Суперкупата на Европа – 5 пъти: 1992, 1997, 2009, 2011, 2015

Световен клубен шампион – 2 пъти: 2009, 2011